* * *
Изкачвам се по стръмното,
за да прегърна залеза
и плахо да докосна
последните сияния,
че утре друго ще е слънцето...
И аз ще бъда друга утре:
ще следвам изгрева,
по-зряла с няколко минути
и по-неискрена...
Затуй задъхвам се по стръмното,
целувам залезa...
Невидимо докосвам
последните сияния
усмихната, защото днес ме чакаш.
А утрото ще е терзание...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ева Корназова Все права защищены
