* * *
Изкачвам се по стръмното,
за да прегърна залеза
и плахо да докосна
последните сияния,
че утре друго ще е слънцето...
И аз ще бъда друга утре:
ще следвам изгрева,
по-зряла с няколко минути
и по-неискрена...
Затуй задъхвам се по стръмното,
целувам залезa...
Невидимо докосвам
последните сияния
усмихната, защото днес ме чакаш.
А утрото ще е терзание...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ева Корназова Всички права запазени
