* * *
Говорят ми сенките,
нощните птици,
улични кучета
със светли зеници.
Хладният вятър
и бързи таксита
препускат през локвите
и никой не питат.
Нощта си отива,
небето светлее.
Градът се пробужда
и песен си пее.
Така си отлита
времето бързо.
Живеем за кратко.
Трябва ни въздух.
© Калоян Бинев Todos los derechos reservados