* * *
Говорят ми сенките,
нощните птици,
улични кучета
със светли зеници.
Хладният вятър
и бързи таксита
препускат през локвите
и никой не питат.
Нощта си отива,
небето светлее.
Градът се пробужда
и песен си пее.
Така си отлита
времето бързо.
Живеем за кратко.
Трябва ни въздух.
© Калоян Бинев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Знаеш, че ти се кефя