Видях те, като по чудо,

                                        на оръфана, кална снимка,

                                        трепна сърцето ми лудо

                                        и стегна гърдите ми в примка.

                                        Отново докоснах те

                                        с върха на пръстите си и ето,

                                        смехът ти застинал е

                                        във забравено лято, в което…

                                        Започва ли пътят за безкрая?

                                        Безумен се обърнах да търся.

                                        В ада ли си или във рая?

                                        Светлината ти как да издърпам?

                                        Не мен ще срещнеш, знам,

                                        а душата си бяла,

                                        в очите ми искряща там,

                                        покорна… и цяла.