23 июн. 2013 г., 22:06

***

716 0 0

                                                             

 

                                        Видях те, като по чудо,

                                        на оръфана, кална снимка,

                                        трепна сърцето ми лудо

                                        и стегна гърдите ми в примка.

 

                                        Отново докоснах те

                                        с върха на пръстите си и ето,

                                        смехът ти застинал е

                                        във забравено лято, в което…

 

                                        Започва ли пътят за безкрая?

                                        Безумен се обърнах да търся.

                                        В ада ли си или във рая?

                                        Светлината ти как да издърпам?

 

                                        Не мен ще срещнеш, знам,

                                        а душата си бяла,

                                        в очите ми искряща там,

                                        покорна… и цяла.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...