23 июн. 2013 г., 22:06

***

717 0 0

                                                             

 

                                        Видях те, като по чудо,

                                        на оръфана, кална снимка,

                                        трепна сърцето ми лудо

                                        и стегна гърдите ми в примка.

 

                                        Отново докоснах те

                                        с върха на пръстите си и ето,

                                        смехът ти застинал е

                                        във забравено лято, в което…

 

                                        Започва ли пътят за безкрая?

                                        Безумен се обърнах да търся.

                                        В ада ли си или във рая?

                                        Светлината ти как да издърпам?

 

                                        Не мен ще срещнеш, знам,

                                        а душата си бяла,

                                        в очите ми искряща там,

                                        покорна… и цяла.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...