2 oct 2017, 2:07

**** 

  Poesía » Otra
2772 29 40

****

Денят започва в шест без пет.

Понякога е много тъмно.

Луната – бледолик поет,

върху словата си осъмва,

и бавно тръгва да бледнее,

а профилът ѝ да се гърби.

Дъждът ще бърза да засее

чадърени отровни гъби.

И кой под тях върви – не знаеш,

дали е враг, или приятел.

От страх се свиваш като заек,

затваряш с катинар вратата.

А аз копнея да крещя,

да тичам под дъжда и мокър

да споделя красивите неща –

в зелено оцветена локва,

блестящи струйчици дъга,

които улиците шарят,

разделят се покрай дъба –

там жълъдчета вдигат пара,

със златни есенни листа

се бори вятър – щуро пале,

и литват странни чудеса,

ще ги настигне ли – едва ли!

И с четката на романтик,

с размах на полудял художник,

да споделя с един-единствен вик,

че щастието е възможно.

© Слави Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??