****
****
Денят започва в шест без пет.
Понякога е много тъмно.
Луната – бледолик поет,
върху словата си осъмва,
и бавно тръгва да бледнее,
а профилът ѝ да се гърби.
Дъждът ще бърза да засее
чадърени отровни гъби.
И кой под тях върви – не знаеш,
дали е враг, или приятел.
От страх се свиваш като заек,
затваряш с катинар вратата.
А аз копнея да крещя,
да тичам под дъжда и мокър
да споделя красивите неща –
в зелено оцветена локва,
блестящи струйчици дъга,
които улиците шарят,
разделят се покрай дъба –
там жълъдчета вдигат пара,
със златни есенни листа
се бори вятър – щуро пале,
и литват странни чудеса,
ще ги настигне ли – едва ли!
И с четката на романтик,
с размах на полудял художник,
да споделя с един-единствен вик,
че щастието е възможно.
© Слави Тодоров All rights reserved.
