Една мечта плаче в мойта душа

Ти си тука, пак си до мен,

та макар и в съня ми прекрасен.

Не, не, не идвай ти, ден!

Всеки ден за мен е студен.

Само в нощните часове

пак се връщат спомени чудни,

пак тръпне туй сърце,

пак ме милват твоите ръце.

Но, уви! Прекъсва съня

този будилник стар и прегракнал.

Свършва пак радостта

и ме стряска реалността.

Пак ме грабва хищно денят

в твойта скърцаща въртележка.

Само една мечта

тихо плаче в мойта душа...