Nov 13, 2008, 8:50 AM

* * *

  Poetry » Love
711 0 0
 

Една мечта плаче в мойта душа

 

Ти си тука, пак си до мен,

та макар и в съня ми прекрасен.

Не, не, не идвай ти, ден!

Всеки ден за мен е студен.

Само в нощните часове

пак се връщат спомени чудни,

пак тръпне туй сърце,

пак ме милват твоите ръце.

Но, уви! Прекъсва съня

този будилник стар и прегракнал.

Свършва пак радостта

и ме стряска реалността.

Пак ме грабва хищно денят

в твойта скърцаща въртележка.

Само една мечта

тихо плаче в мойта душа...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Корнелия Емилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...