misteriqta (Мария) misteriqta (Мария)
2 325
24 oct 2012, 12:36

* * *

  Poesía
569 0 1

Защо, когато ми липсваш,

си мисля, че не мога без теб...

Неутешимо гледам

просторанствата

и очаквам  точно някого

и нещо,

а времето отлита

там, където

чака ме друг 

със друго...

защо, когато липсваш ми,

просто преборвам съдбата,

отричайки

пагубността на всички 

чувства.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • geowid (Георги Видинов)
    geowid (Георги Видинов)
    защото човек е обречен да учи..някой по-бавно,друг по-бързо,по-начесто..

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0