misteriqta (Мария)
2 325

24.10.2012 г., 12:36

* * *

Поезия

562 0 1

Защо, когато ми липсваш,

си мисля, че не мога без теб...

Неутешимо гледам

просторанствата

и очаквам точно някого

и нещо,

а времето отлита

там, където

чака ме друг

със друго...

защо, когато липсваш ми,

просто преборвам съдбата,

отричайки

пагубността на всички

чувства.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

geowid (Георги Видинов)

защото човек е обречен да учи..някой по-бавно,друг по-бързо,по-начесто..

2012-10-25T18:43:30+03:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0