misteriqta (Мария) misteriqta (Мария)
2 325
Oct 24, 2012, 12:36 PM

* * *

  Poetry
563 0 1

Защо, когато ми липсваш,

си мисля, че не мога без теб...

Неутешимо гледам

просторанствата

и очаквам  точно някого

и нещо,

а времето отлита

там, където

чака ме друг 

със друго...

защо, когато липсваш ми,

просто преборвам съдбата,

отричайки

пагубността на всички 

чувства.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • geowid (Георги Видинов)
    geowid (Георги Видинов)
    защото човек е обречен да учи..някой по-бавно,друг по-бързо,по-начесто..

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0