Oct 24, 2012, 12:36 PM

* * *

  Poetry
564 0 1

Защо, когато ми липсваш,

си мисля, че не мога без теб...

Неутешимо гледам

просторанствата

и очаквам  точно някого

и нещо,

а времето отлита

там, където

чака ме друг 

със друго...

защо, когато липсваш ми,

просто преборвам съдбата,

отричайки

пагубността на всички 

чувства.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

  • защото човек е обречен да учи..някой по-бавно,друг по-бързо,по-начесто..

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...