12 feb 2022, 13:30

*****

  Poesía
481 0 0

Любовта беше мъртва, 

поне в главата ми

Преди бях добре да бъда сам

Мислех, че сърцето ми е направено от камък

Преди деня, когато влезе в живота ми

Гадно е, че не мога да вляза в твоя

 

Защото дори и да се влюбя ще стоя далеч от теб

Защото не искаш да се влюбиш в някой точно като мен

Дори и да се влюбя ще стоя далеч от теб

Най-добре е да съм тъжен сам

Така че ще избягам от теб

 

Не може да видиш колко тъмно става вътре в мен и всичките ми тревоги

Иска ми се да не се страхувам

Аз съм такава бъркотия, 

защото истината е, че те обичам и съм толкова обсебен не знам какво да правя

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емил Богданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....