12 feb 2022, 13:30

*****

  Poesía
474 0 0

Любовта беше мъртва, 

поне в главата ми

Преди бях добре да бъда сам

Мислех, че сърцето ми е направено от камък

Преди деня, когато влезе в живота ми

Гадно е, че не мога да вляза в твоя

 

Защото дори и да се влюбя ще стоя далеч от теб

Защото не искаш да се влюбиш в някой точно като мен

Дори и да се влюбя ще стоя далеч от теб

Най-добре е да съм тъжен сам

Така че ще избягам от теб

 

Не може да видиш колко тъмно става вътре в мен и всичките ми тревоги

Иска ми се да не се страхувам

Аз съм такава бъркотия, 

защото истината е, че те обичам и съм толкова обсебен не знам какво да правя

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емил Богданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...