12 feb 2022, 13:30

*****

  Poesía
480 0 0

Любовта беше мъртва, 

поне в главата ми

Преди бях добре да бъда сам

Мислех, че сърцето ми е направено от камък

Преди деня, когато влезе в живота ми

Гадно е, че не мога да вляза в твоя

 

Защото дори и да се влюбя ще стоя далеч от теб

Защото не искаш да се влюбиш в някой точно като мен

Дори и да се влюбя ще стоя далеч от теб

Най-добре е да съм тъжен сам

Така че ще избягам от теб

 

Не може да видиш колко тъмно става вътре в мен и всичките ми тревоги

Иска ми се да не се страхувам

Аз съм такава бъркотия, 

защото истината е, че те обичам и съм толкова обсебен не знам какво да правя

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емил Богданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...