12.02.2022 г., 13:30

*****

472 0 0

Любовта беше мъртва, 

поне в главата ми

Преди бях добре да бъда сам

Мислех, че сърцето ми е направено от камък

Преди деня, когато влезе в живота ми

Гадно е, че не мога да вляза в твоя

 

Защото дори и да се влюбя ще стоя далеч от теб

Защото не искаш да се влюбиш в някой точно като мен

Дори и да се влюбя ще стоя далеч от теб

Най-добре е да съм тъжен сам

Така че ще избягам от теб

 

Не може да видиш колко тъмно става вътре в мен и всичките ми тревоги

Иска ми се да не се страхувам

Аз съм такава бъркотия, 

защото истината е, че те обичам и съм толкова обсебен не знам какво да правя

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Богданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...