Feb 12, 2022, 1:30 PM

*****

  Poetry
473 0 0

Любовта беше мъртва, 

поне в главата ми

Преди бях добре да бъда сам

Мислех, че сърцето ми е направено от камък

Преди деня, когато влезе в живота ми

Гадно е, че не мога да вляза в твоя

 

Защото дори и да се влюбя ще стоя далеч от теб

Защото не искаш да се влюбиш в някой точно като мен

Дори и да се влюбя ще стоя далеч от теб

Най-добре е да съм тъжен сам

Така че ще избягам от теб

 

Не може да видиш колко тъмно става вътре в мен и всичките ми тревоги

Иска ми се да не се страхувам

Аз съм такава бъркотия, 

защото истината е, че те обичам и съм толкова обсебен не знам какво да правя

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Богданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...