Ти подаваш ми чашата, скъпи,
а аз пия в захлас и отричам,
че ще бъдем во век разделени
и върховна любов ни предричам!
Че ази те много обичам.
И с шъпот в ушото ти казвам,
че твойта съпруга не струва
и нежно врата й показвам...
Със жестове чувства изказвам
и нежно те тупам по рамото,
че само то, само то, само то
... знае как да се обърне към мен!
* * *
И с всеки ден, всеки ден, всеки ден
ази духовно израствам,
че там горе, горе на билото
мечтая си как съм със милото...
© Лова Евтимова Todos los derechos reservados