* * *
Ти подаваш ми чашата, скъпи,
а аз пия в захлас и отричам,
че ще бъдем во век разделени
и върховна любов ни предричам!
Че ази те много обичам.
И с шъпот в ушото ти казвам,
че твойта съпруга не струва
и нежно врата й показвам...
Със жестове чувства изказвам
и нежно те тупам по рамото,
че само то, само то, само то
... знае как да се обърне към мен!
* * *
И с всеки ден, всеки ден, всеки ден
ази духовно израствам,
че там горе, горе на билото
мечтая си как съм със милото...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лова Евтимова Всички права запазени
