23 mar 2007, 22:03

* * *

  Poesía
697 0 1
Изгубен смисъл, изгубена посока...
Само спомен, който на вратата агресивно хлопа...
Дъжд в очите ми, а всъщност сняг...
Далечен блян по споделен бяг...

Чувства в сърцето ми, а всъщност изгубена надежда...
Очи слепи за всичко, но краката ми мисълта повежда...
От лъчите с лъжи по краищата остри украсени...
И поля от мечти, безмилостно с коса окосени...

Спокойствие привидно, а всъщност близо съм до лудост...
Нищо красиво няма, сърцето ми отдавна забравило е що е хубост...
Жива съм, а всъщност без мечти на произвола оставена...
Моля се, но вътрешно знам, че отдавна съм забравена...

Капки кръв по сърцето, но всъщност натежаваща тъга...
Спомен цветен и настоящ живот все така сив... лъжа...
Любов, прикрита зад пердета от маски...
И копнеж по отдавна изгубени ласки...

Обвивка от студ, а всъщност ледена съм вече...
Времето за щастие отредено, сякаш за миг изтече...
На сила сякаш е пътя забравен...
без посока напред върви духът ми, гордо изправен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...