Изгубен смисъл, изгубена посока...
Само спомен, който на вратата агресивно хлопа...
Дъжд в очите ми, а всъщност сняг...
Далечен блян по споделен бяг...

Чувства в сърцето ми, а всъщност изгубена надежда...
Очи слепи за всичко, но краката ми мисълта повежда...
От лъчите с лъжи по краищата остри украсени...
И поля от мечти, безмилостно с коса окосени...

Спокойствие привидно, а всъщност близо съм до лудост...
Нищо красиво няма, сърцето ми отдавна забравило е що е хубост...
Жива съм, а всъщност без мечти на произвола оставена...
Моля се, но вътрешно знам, че отдавна съм забравена...

Капки кръв по сърцето, но всъщност натежаваща тъга...
Спомен цветен и настоящ живот все така сив... лъжа...
Любов, прикрита зад пердета от маски...
И копнеж по отдавна изгубени ласки...

Обвивка от студ, а всъщност ледена съм вече...
Времето за щастие отредено, сякаш за миг изтече...
На сила сякаш е пътя забравен...
без посока напред върви духът ми, гордо изправен...