Адът ме направи и си мечтая да те разбия на парчета;
животното в клетка e пуснато на свобода
и огънят гори с буйни пламъци към небето,
осветява тъмата, донасяща нощта.
Вадя страховете от утре и от вчера,
разпадат се в ръцете и ума,
докато сенките са роби и
колекционират си сълзи,
пият ги, щом изрекат името ми.
Сбогуват се тук и сега,
повече не ще се срещнем,
но няма да забравят лика. ...