Адът ме направи и си мечтая да те разбия на парчета;

животното в клетка e пуснато на свобода

и огънят гори с буйни пламъци към небето,

осветява тъмата, донасяща нощта.

Вадя страховете от утре и от вчера,

разпадат се в ръцете и ума,

докато сенките са роби и

колекционират си сълзи,

пият ги, щом изрекат името ми.

Сбогуват се тук и сега,

повече не ще се срещнем,

но няма да забравят лика.

Останалото е страдание- отрова за кръвта.

Затова бъди внимателен какво си пожелаваш,

сбъдват се мечтите от падащи звезди,

вървящи по пътя към безсмъртни долини.

И понякога знай, че пламъчето в небето е чудовището,

което виждаш с широко отворени очи,

вярвайки, молейки се то да те спаси.