24 янв. 2015 г., 19:53

66+6

515 0 0

Адът ме направи и си мечтая да те разбия на парчета;

животното в клетка e пуснато на свобода

и огънят гори с буйни пламъци към небето,

осветява тъмата, донасяща нощта.

Вадя страховете от утре и от вчера,

разпадат се в ръцете и ума,

докато сенките са роби и

колекционират си сълзи,

пият ги, щом изрекат името ми.

Сбогуват се тук и сега,

повече не ще се срещнем,

но няма да забравят лика.

Останалото е страдание- отрова за кръвта.

Затова бъди внимателен какво си пожелаваш,

сбъдват се мечтите от падащи звезди,

вървящи по пътя към безсмъртни долини.

И понякога знай, че пламъчето в небето е чудовището,

което виждаш с широко отворени очи,

вярвайки, молейки се то да те спаси.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Адреана Ал Талиб Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...