24 янв. 2015 г., 19:53

66+6

512 0 0

Адът ме направи и си мечтая да те разбия на парчета;

животното в клетка e пуснато на свобода

и огънят гори с буйни пламъци към небето,

осветява тъмата, донасяща нощта.

Вадя страховете от утре и от вчера,

разпадат се в ръцете и ума,

докато сенките са роби и

колекционират си сълзи,

пият ги, щом изрекат името ми.

Сбогуват се тук и сега,

повече не ще се срещнем,

но няма да забравят лика.

Останалото е страдание- отрова за кръвта.

Затова бъди внимателен какво си пожелаваш,

сбъдват се мечтите от падащи звезди,

вървящи по пътя към безсмъртни долини.

И понякога знай, че пламъчето в небето е чудовището,

което виждаш с широко отворени очи,

вярвайки, молейки се то да те спаси.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Адреана Ал Талиб Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...