22 feb 2018, 22:19

*** 

  Poesía » De amor
541 0 2

Когато дъждът свойте струи излива в лицето ти
и вятърът пръсти студени прокарва по твоето тяло,
могъл бих само своята топла прегръдка да ти предложа –
чрез нея горещата моя любов ти да почувстваш.
 

Когато вечер плъзнат сенките, а след тях –  и звездите
и няма никой до теб, който да прогони самотата ти,
могъл бих само мълчаливо до теб да застана
и да те накарам да се почувстваш желана, единствена.

 

Когато от моята помощ имаш ти нужда, ще дойда –

дори зад десет гори и десет морета да бъда тогава...

Дори само „Ела!“ ти да прошепнеш, ще дойда –

твоя зов ще прихване антената на сърцето ми.
 



Живодар ДУШКОВ

© Живодар Душков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??