***
Когато дъждът свойте струи излива в лицето ти
и вятърът пръсти студени прокарва по твоето тяло,
могъл бих само своята топла прегръдка да ти предложа –
чрез нея горещата моя любов ти да почувстваш.
Когато вечер плъзнат сенките, а след тях – и звездите
и няма никой до теб, който да прогони самотата ти,
могъл бих само мълчаливо до теб да застана
и да те накарам да се почувстваш желана, единствена.
Когато от моята помощ имаш ти нужда, ще дойда –
дори зад десет гори и десет морета да бъда тогава...
Дори само „Ела!“ ти да прошепнеш, ще дойда –
твоя зов ще прихване антената на сърцето ми.
Живодар ДУШКОВ
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живодар Душков Всички права запазени
