28 may 2014, 9:54

* * *

  Poesía
1.2K 0 4

Самотна, синя лятна вечер

разлива в мрака тъжни чувства,

със свойта тъмна мокрота

морето нежно ги прегръща.

 

И чувство на тъга и мрак

обвива вените ми сини -

самотен, черен, лепкав мрак,

разяждащ блянове невинни.

 

Разпръсната вечерна самота

припомня тайни ледно бледи.

Лилави капчици тъга

намокрят спомените бели.

 

И всичко става тишина,

безсмислен стих изпада в мрака,

очи изгубват се в нощта

и после... всичко се повтаря...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Фучеджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...