* * *
Самотна, синя лятна вечер
разлива в мрака тъжни чувства,
със свойта тъмна мокрота
морето нежно ги прегръща.
И чувство на тъга и мрак
обвива вените ми сини -
самотен, черен, лепкав мрак,
разяждащ блянове невинни.
Разпръсната вечерна самота
припомня тайни ледно бледи.
Лилави капчици тъга
намокрят спомените бели.
И всичко става тишина,
безсмислен стих изпада в мрака,
очи изгубват се в нощта
и после... всичко се повтаря...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йордан Фучеджиев Все права защищены
