28 мая 2014 г., 09:54

* * * 

  Поэзия
678 0 4

Самотна, синя лятна вечер

разлива в мрака тъжни чувства,

със свойта тъмна мокрота

морето нежно ги прегръща.

 

И чувство на тъга и мрак

обвива вените ми сини -

самотен, черен, лепкав мрак,

разяждащ блянове невинни.

 

Разпръсната вечерна самота

припомня тайни ледно бледи.

Лилави капчици тъга

намокрят спомените бели.

 

И всичко става тишина,

безсмислен стих изпада в мрака,

очи изгубват се в нощта

и после... всичко се повтаря...

© Йордан Фучеджиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??