Самотна, синя лятна вечер
разлива в мрака тъжни чувства,
със свойта тъмна мокрота
морето нежно ги прегръща.
И чувство на тъга и мрак
обвива вените ми сини -
самотен, черен, лепкав мрак,
разяждащ блянове невинни.
Разпръсната вечерна самота
припомня тайни ледно бледи.
Лилави капчици тъга
намокрят спомените бели.
И всичко става тишина,
безсмислен стих изпада в мрака,
очи изгубват се в нощта
и после... всичко се повтаря...
© Йордан Фучеджиев All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
