Самотна, синя лятна вечер
разлива в мрака тъжни чувства,
със свойта тъмна мокрота
морето нежно ги прегръща.
И чувство на тъга и мрак
обвива вените ми сини -
самотен, черен, лепкав мрак,
разяждащ блянове невинни.
Разпръсната вечерна самота
припомня тайни ледно бледи.
Лилави капчици тъга
намокрят спомените бели.
И всичко става тишина,
безсмислен стих изпада в мрака,
очи изгубват се в нощта
и после... всичко се повтаря...
© Йордан Фучеджиев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
