28.05.2014 г., 9:54 ч.

* * * 

  Поезия
665 0 4

Самотна, синя лятна вечер

разлива в мрака тъжни чувства,

със свойта тъмна мокрота

морето нежно ги прегръща.

 

И чувство на тъга и мрак

обвива вените ми сини -

самотен, черен, лепкав мрак,

разяждащ блянове невинни.

 

Разпръсната вечерна самота

припомня тайни ледно бледи.

Лилави капчици тъга

намокрят спомените бели.

 

И всичко става тишина,

безсмислен стих изпада в мрака,

очи изгубват се в нощта

и после... всичко се повтаря...

© Йордан Фучеджиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??