11 sept 2011, 21:36

***

  Poesía » Otra
1.1K 0 2

Боли от невнимание
когато
приятелите си отиват
и е тихо
пътеките оттатък изгрева
са бели
от недомлъвки и съмнения
Луната – въпросителна
непревъзмогнали обидата
поредната
Боли от непремислия
изказани и премълчани
помахвания
до брега
за сбогом…
а вчера беше пристан
и утеха
и кротка сладост
дългото очакване…
Днес
боли от невнимание
когато
приятелите си отиват

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Добрева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубав стих.
    Не се чете лесно, обаче, трябват поне 2 прочита, за да се слеят стих и четящи... и тогава се усеща силата му...
    Хм...
  • ...
    така е...

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...