11 сент. 2011 г., 21:36

***

1.1K 0 2

Боли от невнимание
когато
приятелите си отиват
и е тихо
пътеките оттатък изгрева
са бели
от недомлъвки и съмнения
Луната – въпросителна
непревъзмогнали обидата
поредната
Боли от непремислия
изказани и премълчани
помахвания
до брега
за сбогом…
а вчера беше пристан
и утеха
и кротка сладост
дългото очакване…
Днес
боли от невнимание
когато
приятелите си отиват

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Добрева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубав стих.
    Не се чете лесно, обаче, трябват поне 2 прочита, за да се слеят стих и четящи... и тогава се усеща силата му...
    Хм...
  • ...
    така е...

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...