11.09.2011 г., 21:36

***

1.1K 0 2

Боли от невнимание
когато
приятелите си отиват
и е тихо
пътеките оттатък изгрева
са бели
от недомлъвки и съмнения
Луната – въпросителна
непревъзмогнали обидата
поредната
Боли от непремислия
изказани и премълчани
помахвания
до брега
за сбогом…
а вчера беше пристан
и утеха
и кротка сладост
дългото очакване…
Днес
боли от невнимание
когато
приятелите си отиват

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Добрева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубав стих.
    Не се чете лесно, обаче, трябват поне 2 прочита, за да се слеят стих и четящи... и тогава се усеща силата му...
    Хм...
  • ...
    така е...

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...