11.09.2011 г., 21:36

***

1.1K 0 2

Боли от невнимание
когато
приятелите си отиват
и е тихо
пътеките оттатък изгрева
са бели
от недомлъвки и съмнения
Луната – въпросителна
непревъзмогнали обидата
поредната
Боли от непремислия
изказани и премълчани
помахвания
до брега
за сбогом…
а вчера беше пристан
и утеха
и кротка сладост
дългото очакване…
Днес
боли от невнимание
когато
приятелите си отиват

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Добрева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубав стих.
    Не се чете лесно, обаче, трябват поне 2 прочита, за да се слеят стих и четящи... и тогава се усеща силата му...
    Хм...
  • ...
    така е...

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...