Винена чаша
Хладно вътре в мен присветка
дълга, мека светлина
и ледът в плътта гореща се пропуква
и усуква
на страха бледосинята звезда.
Аз ходя дебнещ в дебрите на мрака,
застинал, стенещ в ролята на враг.
О, как целувам устните на моя левитиращ свят,
с гердан от прашен низ,
хвърлящ златни нишки скален бриз.
И пак жестоко падам, ...