* * *

5 mar 2010, 20:25

Poesía

338 0 0

Спри се и дишай дълбоко

в бездна от реалности,

с полет над магнитно море

докосни своето сърце.

Викни името на вятъра,

погали нежно синевата,

отвори очи и погледни светлината!

Почувствай топлината,

протегни ръце и вдигни луната,

застани на прага на света и прошепни на века,

че строежът на Изгрева ще дойде да

спаси града.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.