Mar 5, 2010, 8:25 PM

* * *

  Poetry
430 0 0

Спри се и дишай дълбоко

в бездна от реалности,

с полет над магнитно море

докосни своето сърце.

 

Викни името на вятъра,

погали нежно синевата,

отвори очи и погледни светлината!

 

Почувствай топлината,

протегни ръце и вдигни луната,

застани на прага на света и прошепни на века,

че строежът на Изгрева ще дойде да

спаси града.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Митевска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...