5 мар. 2010 г., 20:25

* * * 

  Поэзия
336 0 0

Спри се и дишай дълбоко

в бездна от реалности,

с полет над магнитно море

докосни своето сърце.

 

Викни името на вятъра,

погали нежно синевата,

отвори очи и погледни светлината!

 

Почувствай топлината,

протегни ръце и вдигни луната,

застани на прага на света и прошепни на века,

че строежът на Изгрева ще дойде да

спаси града.

© Силвия Митевска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??