5 мар. 2010 г., 20:25

* * * 

  Поэзия
359 0 0
Спри се и дишай дълбоко
в бездна от реалности,
с полет над магнитно море
докосни своето сърце.
Викни името на вятъра,
погали нежно синевата,
отвори очи и погледни светлината!
Почувствай топлината,
протегни ръце и вдигни луната,
застани на прага на света и прошепни на века,
че строежът на Изгрева ще дойде да
спаси града.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Митевска Все права защищены

Предложения
: ??:??