Спри се и дишай дълбоко
в бездна от реалности,
с полет над магнитно море
докосни своето сърце.
Викни името на вятъра,
погали нежно синевата,
отвори очи и погледни светлината!
Почувствай топлината,
протегни ръце и вдигни луната,
застани на прага на света и прошепни на века,
че строежът на Изгрева ще дойде да
спаси града.
© Силвия Митевска Все права защищены