* * *

Poesía » Otra

824 0 1

Само гневът ми остана?! Празна стая черно-бяла.

Тази пъстра дума "липсваш" избяга с мойте мечти.

И накрая тук сама стоя, дори и слънце не видяла

сред черно-белите стени.

Плачът ми, предизвикан от уплаха, страхуващ се

дори от мен самата...

Объркана - да, това съм аз.

И не зная накъде да поема.

Незнаеща какво и кога?

Дори дали ще се справя с това

да направя избор?

А сега накъде?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0