Само гневът ми остана?! Празна стая черно-бяла.
Тази пъстра дума "липсваш" избяга с мойте мечти.
И накрая тук сама стоя, дори и слънце не видяла
сред черно-белите стени.
Плачът ми, предизвикан от уплаха, страхуващ се
дори от мен самата...
Объркана - да, това съм аз.
И не зная накъде да поема.
Незнаеща какво и кога?
Дори дали ще се справя с това
да направя избор?
А сега накъде?