24.11.2007 г., 8:55

* * *

819 0 1

Само гневът ми остана?! Празна стая черно-бяла.

Тази пъстра дума "липсваш" избяга с мойте мечти.

И накрая тук сама стоя, дори и слънце не видяла

сред черно-белите стени.

Плачът ми, предизвикан от уплаха, страхуващ се

дори от мен самата...

Объркана - да, това съм аз.

И не зная накъде да поема.

Незнаеща какво и кога?

Дори дали ще се справя с това

да направя избор?  

 

    А сега накъде?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...