24.11.2007 г., 8:55

* * *

813 0 1

Само гневът ми остана?! Празна стая черно-бяла.

Тази пъстра дума "липсваш" избяга с мойте мечти.

И накрая тук сама стоя, дори и слънце не видяла

сред черно-белите стени.

Плачът ми, предизвикан от уплаха, страхуващ се

дори от мен самата...

Объркана - да, това съм аз.

И не зная накъде да поема.

Незнаеща какво и кога?

Дори дали ще се справя с това

да направя избор?  

 

    А сега накъде?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...