27 may 2007, 19:33

* * *

  Poesía
937 0 6
 

В нощите черни търся бяла душа

И в набръчкано чело - усмивка

Във виелици снежни търся цветна дъга

И  пожар в леден къс да намеря

До безплодно дърво рой пчели да жужат

До пресъхнало езеро-лебед

И до слънцето ярко да засвети звезда

и нощта и деня да се слеят.

И лодка самотна да намери весла

И обратния път да намери

И да няма човек със самотна сълза

И да няма измамни химери

Още търся посока в безизходен път

Още чакам от тишината слово

И в гората изсечена още търся живот

И любов да възкръсне отново

Още чакам за живота да намеря седло

И в степта нежно цвете все диря

Още чакам в сърцето ти да покълне любов

Още чакам зелена пустиня

Още отговор търся на небивал въпрос,

а въпросите смесвам с обида

Още опити правя... ех, че чудо едно...

Всеки ден търся в друг 
                       част от мен
да открия!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калина Игнатова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...