27.05.2007 г., 19:33

* * *

931 0 6
 

В нощите черни търся бяла душа

И в набръчкано чело - усмивка

Във виелици снежни търся цветна дъга

И  пожар в леден къс да намеря

До безплодно дърво рой пчели да жужат

До пресъхнало езеро-лебед

И до слънцето ярко да засвети звезда

и нощта и деня да се слеят.

И лодка самотна да намери весла

И обратния път да намери

И да няма човек със самотна сълза

И да няма измамни химери

Още търся посока в безизходен път

Още чакам от тишината слово

И в гората изсечена още търся живот

И любов да възкръсне отново

Още чакам за живота да намеря седло

И в степта нежно цвете все диря

Още чакам в сърцето ти да покълне любов

Още чакам зелена пустиня

Още отговор търся на небивал въпрос,

а въпросите смесвам с обида

Още опити правя... ех, че чудо едно...

Всеки ден търся в друг 
                       част от мен
да открия!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калина Игнатова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....