* * *
В нощите черни търся бяла душа
И в набръчкано чело - усмивка
Във виелици снежни търся цветна дъга
И пожар в леден къс да намеря
До безплодно дърво рой пчели да жужат
До пресъхнало езеро-лебед
И до слънцето ярко да засвети звезда
и нощта и деня да се слеят.
И лодка самотна да намери весла
И обратния път да намери
И да няма човек със самотна сълза
И да няма измамни химери
Още търся посока в безизходен път
Още чакам от тишината слово
И в гората изсечена още търся живот
И любов да възкръсне отново
Още чакам за живота да намеря седло
И в степта нежно цвете все диря
Още чакам в сърцето ти да покълне любов
Още чакам зелена пустиня
Още отговор търся на небивал въпрос,
а въпросите смесвам с обида
Още опити правя... ех, че чудо едно...
Всеки ден търся в друг
част от мен да открия!
© Калина Игнатова All rights reserved.
