10 nov 2009, 17:01

* * *

  Poesía » Otra
663 0 7

 

 

Огнени

души

две

в стих

възпяха

обич и щастие

да има

на земята.

 

Прегръдка

и за двете,

Марги и Жарава -

приятелки,

здрави бъдете!

 

 

10.10.09г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сириус Надежда Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря!
  • Шестичка за любовта в сърцето ти, Роси!
  • Много красиво стихотворение, пропито с толкова много обич и сплотеност. Харесва ми, поздрави на Караман, а на WhiteHart (Йордан Илиев) мога да кажа само едно - за един стих, една песен, една картина... за всяка форма на изкуството, не е важен строежа и начина на изразяване а това което изразяват, емоцията, атмосферата. Тук атмосферата е приятелство и обич, уважение и единност. Красотата блика от всеки ред.
  • Благодаря, от сърце приятелко добра!За хубавите думи!Ти си човек с голямо сърце и аз много те ценя!Прегръщам те!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....