14 ago 2007, 23:33

...

  Poesía
804 0 7

Огледалото ли счупих
и затуй нещастна съм във любовта?
Част от себе си загубих,
част от своята душа...

Магия ли ми стори някой
или се родих под зла звезда?
Да преча аз на всички хора,
да бъда винаги сама...

Котка ли по пътя ми премина,
по пътеката на радостта?
Щастието покрай мене мина,
ала дори не се поспря.

Душата ми ли някой взе и хвърли
 дълбоко, долу в пропастта?
Не мога вече да намеря
себе си във тази тъмнина...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илияна Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...