14.08.2007 г., 23:33

...

798 0 7

Огледалото ли счупих
и затуй нещастна съм във любовта?
Част от себе си загубих,
част от своята душа...

Магия ли ми стори някой
или се родих под зла звезда?
Да преча аз на всички хора,
да бъда винаги сама...

Котка ли по пътя ми премина,
по пътеката на радостта?
Щастието покрай мене мина,
ала дори не се поспря.

Душата ми ли някой взе и хвърли
 дълбоко, долу в пропастта?
Не мога вече да намеря
себе си във тази тъмнина...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илияна Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...