Aug 14, 2007, 11:33 PM

...

  Poetry
800 0 7

Огледалото ли счупих
и затуй нещастна съм във любовта?
Част от себе си загубих,
част от своята душа...

Магия ли ми стори някой
или се родих под зла звезда?
Да преча аз на всички хора,
да бъда винаги сама...

Котка ли по пътя ми премина,
по пътеката на радостта?
Щастието покрай мене мина,
ала дори не се поспря.

Душата ми ли някой взе и хвърли
 дълбоко, долу в пропастта?
Не мога вече да намеря
себе си във тази тъмнина...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илияна Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...