1 jul 2015, 8:59

* * *

  Poesía
1K 0 4

* * *

Обострената същност...

Заоблената сладост...

Потайното обичане...

Небето - късна благост...

И онзи див,

копнежен,

задъхан плач на птици...

Онази недостатъчност,

с която ме обичаш...

Греховното ни вричане...

Гнездо -

солени същности...

Безкрайно дълго тичане..

И усетът - за късност...

Разхлопаните помисли

и чувства -

наобратно...

Потоп -

нелепи комикси -

в минутите - от злато...

Рутинното мълчание-

обреченост - "Не мога!"

Безумно състояние...

Защо

не казвам "Сбогом"?!?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Донка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Има нещо много общо между коментарите ви, в цитираното - също. Убедена съм - душевните ви нагласи са близки, близки - и до моята. Изострената сетивност, която безспорно имате - е дар Божи. И... не се дава всекиму.И още - не всеки се радва на чуждите сполуки./Не че съм направила кой знае какво - просто излях Душата си, а поводът бяха преживяванията на една бивша вече приятелка - усетих ги като свои и сложих думите на листа./ Сърцето ти трябва да е голямо, чисто - като сълза и пълно с Любов, с много Любов! Така, както Бог го е сътворил и както иска. Благодаря - на всички ви!Влади, теб те чувствам особено близък - впечатли ме споделеното в профила ти. Успех на всички!
  • "Греховното ни вричане...

    Гнездо -

    солени същности..."

    Браво! Прекрасно, динамично, много образно.
  • "Обострената същност...
    Заоблената сладост...
    Потайното обичане.
    Небето - късна благост"
    много ми хареса изказа! В краткия стих и загадачното подсказване се крие голяма истина!
    Поздрав и хубав ден!
  • "Онази недостаръчност,
    с която ме обичаш"
    Чудесен изказ в целия стих.
    Браво!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...