1.07.2015 г., 8:59

* * *

1K 0 4

* * *

Обострената същност...

Заоблената сладост...

Потайното обичане...

Небето - късна благост...

И онзи див,

копнежен,

задъхан плач на птици...

Онази недостатъчност,

с която ме обичаш...

Греховното ни вричане...

Гнездо -

солени същности...

Безкрайно дълго тичане..

И усетът - за късност...

Разхлопаните помисли

и чувства -

наобратно...

Потоп -

нелепи комикси -

в минутите - от злато...

Рутинното мълчание-

обреченост - "Не мога!"

Безумно състояние...

Защо

не казвам "Сбогом"?!?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Донка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Има нещо много общо между коментарите ви, в цитираното - също. Убедена съм - душевните ви нагласи са близки, близки - и до моята. Изострената сетивност, която безспорно имате - е дар Божи. И... не се дава всекиму.И още - не всеки се радва на чуждите сполуки./Не че съм направила кой знае какво - просто излях Душата си, а поводът бяха преживяванията на една бивша вече приятелка - усетих ги като свои и сложих думите на листа./ Сърцето ти трябва да е голямо, чисто - като сълза и пълно с Любов, с много Любов! Така, както Бог го е сътворил и както иска. Благодаря - на всички ви!Влади, теб те чувствам особено близък - впечатли ме споделеното в профила ти. Успех на всички!
  • "Греховното ни вричане...

    Гнездо -

    солени същности..."

    Браво! Прекрасно, динамично, много образно.
  • "Обострената същност...
    Заоблената сладост...
    Потайното обичане.
    Небето - късна благост"
    много ми хареса изказа! В краткия стих и загадачното подсказване се крие голяма истина!
    Поздрав и хубав ден!
  • "Онази недостаръчност,
    с която ме обичаш"
    Чудесен изказ в целия стих.
    Браво!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...