Бях като зората, бях като тревата,

Бях като росата, бях като цветята.

Бях като небето – чисто, непокорно.

Бях като детето, дето тича волно.

Бях като морето бурно и красиво.

Бях това, което аз сама градих,

бях, ала додето ти не разруши

с рана във сърцето моите мечти,

моите копнежи, блянове дори.

В мене, знам, се вляха хиляди реки,

в мене се събраха хиляди съдби.

Днес се будя друга – странна, даже зла.

Днес аз съм заблуда във света-лъжа.

Днес не различавам клетви от лъжи.

Днес се подигравам с Дявола дори.

Днес съм тъй безстрашна - ти ми го дари

във мига, във който в прах ме претвори.

Няма го сърцето, да ме съди то,

да ми казва: „Знаеш, че това е зло!”

Днес съм, сам го виждаш, празно същество...

                                                                            13.10.2010г.