Бях като зората, бях като тревата,
Бях като росата, бях като цветята.
Бях като небето – чисто, непокорно.
Бях като детето, дето тича волно.
Бях като морето бурно и красиво.
Бях това, което аз сама градих,
бях, ала додето ти не разруши
с рана във сърцето моите мечти,
моите копнежи, блянове дори.
В мене, знам, се вляха хиляди реки,
в мене се събраха хиляди съдби.
Днес се будя друга – странна, даже зла. ...